Намираме се в едно забравено от Бог място,заобиколено от червени,сиви, лилави,зелени скални масиви,сякаш насипани от Луната.Рехава растителност,повече храсталак,голи зъбери и проточваща се като кървава диря ,червена река.Рио Тинто е града в близост до нас известен с най-големият открит рудник в света.Години наред от него пласт по пласт е изкопавана руда богата на мед ,цинк,желязо ,злато,сребро и каквото ти дойде на ум от Менделеевата таблица.Благодарение на тази човeшка намеса сега зеят огромни рани върху повърхността на Земята и километри напред се редят разноцветни скали.Сякаш планината е разкъсана,раздрана и оставена на божията милост.Дъждовете отмивайки изровените на повърхността руди са оцветили водата на реката в червено и наоколо нищо живо не може да съществува,поради силно киселия и състав.Намерени са само някакви микроорганизми,които са идентични с тези намерени на Марс.Това кара учените да предполагат,че там има живот приспособил се към тези условия подобно на този в Рио Тинто.
    И така ние сме на 35километра от Марс.Селото се намира в едно дере ,сред тези пущинаци.Третокласен,разбит път с много завои води до него и там всичко свършва.Няма лекар,няма фармация,няма магазин,няма нищо.Всичко е застинало и замряло от векове.Понеже е близо до Атлантически океан вали с дни ,без да спира.
   В един промеждутък между два пороя,скучаейки решавам да изляза пред къщата и да  си отрежа листа от алое,което расте в градинките на улицата.Вземам листата,обелвам ги най-старателно и с вътрешната част си намазвам лицето,или си правя нещо като маска за разкрасяване.Отначало малко щипеше,но после отмина.Измих се и по-късно се намазах отново.Шоуто започна на следващия ден.Постепенно лицето ми започна да гори,да пари,да се подува и в рамките на няколко часа се превърна в червена сланинеста пихтия.По ръцете,където се бях напръскала при беленето избиха мехури.Нямах нищо противоалергично,защото моята хроническа уртикария подтисках с невролакс,поради някакво нарушение на вегетативната нервна система.Стоях под душа,плисках се непрекъснато с вода,излизах под дъжда,слагах компреси-никакво подобрение.Сърцето ми ускори ритъма си,кръвното скочи на 200,пиех само бета блокери и неврoлакс,като се стремях да задържам неистовия сърбеж пълзяш по цялото ми тяло.
   Вечерта мъжът ми се върна от работа и се чуди как може такава идиотщина да направя.Аз го успокоявам ,че няма нищо,но съм завита с три юргана и ме тресе като за световно-не мога да си спра зъбите,да не тракат.След това изведнъж вдигам висока температура,после пак треска и така няколко пъти.Той ме качва в служебната кола и в Рио Тинто.
   В спешният център млада лекарка,какво разбра от моя "перфектен" испански ,не знам,но ми направиха система за повръщане с парацетамол и антибиотик.Казаха ,че има грипна вълна ,да си купя още парацетамол и да си бягам. Обрива и алергичната реакция не ги заинтересува изобщо,вероятно ги счетоха за вторична реакция на грипа.Прибрахме се в къщи и продължих да се лекувам с подръчни материали,които имах в наличност-крем здраве и дермазин.С това се мажех по цял ден ,докато чудото по лицето ми,започна постепенно да отзвучава и загува свинския си облик.Кожата ми ,започна да се лющи и лифтинга беше супер успешен.От огромния приток на кръв ,който предизвиках с алоето бръчките ми намаляха и станах чисто нова.Някъде към петнадесетият ден дойдох на себе си.Тогава се сетих,че от хроническата уртикария ,която влачих тридесет и пет години няма и спомен.Не можаха да ми помогнат нито доценти,нито професори при които се лекувах в Александровска болница.Сега са изминали пет месеца и нищо до този момент след инцидента не е провокирало алергията.
  По-късно установих,че не съм се намазала с алое,а в бързината съм отрязала листа от столетник.Благодарение на столетника,можех да пукна от алергичен шок,но след като го преодолях си изградих имунитет срещу всякакви алергени.
   Не Ви съветвам да експетриментирате като мен,но аз оздравях от една глупава грешка.

:)......